|
Област Враца
Област Враца е създадена с Указ №1 от 5.01.1999г. Заема 3943 кв.км площ в източната част на Северозападна България. Общата й дължина е 370 км. Граничи с Монтанска, Ловешка, Плевенска и Софийска област. Река Дунав е естествената й граница с част от Румъния. На територията й има 10 общини, най-голямата от които е община Враца, а общият брой на селищата е 127.
Индустриалното развитие на областта се представя от: енергетика (АЕЦ Козлодуй ЕАД), химическа промишленост (Химко АД), добив на цимент (Белоизворски цимент АД), металургия (Елисейна ЕАД), машиностроене (Центромет АД), ЗММ- Враца, Гарант - Бяла слатина, Хидком и Агротехчаст - Оряхово), текстилна промишленост (Вратица АД, Враца стил - Враца, Сънитекс АД - Мездра), добив и обработка на каменни блокове и мрамор (Хемус-М АД - Мездра), хранително-вкусова промишленост (Леденика АД - Мездра), строителна дейност, добив и съхранение на нефт и газ (с. Бутан, Чирен).
Обработваемата земя е 2,9 млн.дка, което я нарежда на 8-мо място, а по дял на селско стопанката продукция е 4-та с 5.97 на сто от националното производство. По промишлено производство и енергетика е на 17-то място с 1.29 на сто от общото за страната. Строителният сектор е 2.58 на сто и заема 9-то място . По чуждестранни инвестиции - 12 871 долара през 1998 г. заема 13-та позиция.
В района има девет контролно - пропускателни пункта с регионално, национално и международно значение. Два от тях са разположени в област Враца ГКПП " Оряхово" и ГКПП " Ферибот Оряхово". Паневропейският коридор № 4 от Централна Европа - Крайова - Видин - Враца - София - Кулата - Солун преминава през региона и област Враца активно работи за доизграждането на международен път Е:79. Освен него и транспортен коридор № 7 по р. Дунав е предпоставка за нарастване икономическия потенциал на района. На брега на р. Дунав в гр. Козлодуй е построена първата на Балканския полуостров Атомна електроцентрала "Козлодуй" ЕАД .
Към 30.09.2000г. във Врачанска област са регистрирани 3242 фирми, от които 5,57% са в обществения сектор и 94.43% са в частния сектор. Според броя на заетите лица най-много са микрофирмите с до 10 човека.
Броят на заетите е 48 892 души, както следва: Сектор Услуги - 27 685 (56.6%) Сектор Промишленост - 19 020 (38.9%) Сектор Селско стопанство - 2 187 (4.5%)
Броят на икономически активното население се повишава в сравнение с 2000 година, главно чрез наемане в частния сектор. Нормата на безработица е по-голяма от средната за страната и целта на регионалната политика е реализирането на програми за разрешаване на проблема. Процентното съотношение на заетите в държавния и частния сектор е съответно: 44.2% и 55.8%. Средната работна заплата за региона е 254 лв./месечно за заетите в обществения сектор и 222 лв./месечно за тези в частния сектор.
Извадки от регионалната икономическа стратегия за развитие
Основни цели за регионалното развитие:
Една от основните цели на регионалното развитие е спиране на икономическия спад и достигане на средногодишно увеличение на БВП с 3 на сто. Това е свързано с преодоляване на тенденциите за увеличаване на безработицата и с повишаване на жизнения стандарт на населението, със съживяване на производството и привличане на чужди инвестиции.
Секторът на който се разчита са малките и средни предприятия, които след приключване на структурната реформа ще са основен източник на нови работни места и основен фактор за понижаване на безработицата.
Стратегията е изградена на база на силните и слабите фактори за развитие на Врачанска област.
Основните проекти са насочени към подобряване на пътната инфраструктура, водоснабдителната и канализационната система, енергийната ефективност и телекомуникационното обслужване.
Обща информация
Територия: 3 621.8 кв. км. (представлява 1/26 от територията на страната)
Брой население в област Враца (данни към 31.12.2000г): 253032 души
Възрастова структура (данни към 31.12.2000г):
| Под трудоспособна възраст |
41 369 |
| В трудоспособна възраст |
128 339 |
| Над трудоспособна възраст |
65 481 |
Икономически индикатори
Безработица: 25 667 хил. души (22% за областта)
Най-важни природни ресурси
Южно от Враца, в планината се намират полиметалните находища Седмочисленици и Плакалница. Те са част от световно известното в морфолого-генетично отношение сред научните кръгове Плакалнишко рудно поле. Доскоро тук се добиваха оловно-цинкова и медни руди с повишено съдържание на сребро. Друга традиционно добиваема суровина в района е карбонатната скална маса за производство на цимент и вар. Други важни находища са тези на варовик в кариерите край с. Царевец - община Мездра, от който след преработка се добива спечелилият известност в цял свят бял врачански камък.
Чуждестранни инвеститори в областта и основни фирми с чуждестранно участие
Чуждестранните инвестиции направени в региона са в различни сфери на стопанския живот. Реконструкцията на обходния път на Враца е финансирана от Програма ФАР, ИСПА и Главно Управление Пътища. В развитието на иновационни и инженерингови дейности и в производството на индустриални смеси участва Германия чрез "Месер Грисхайм" с 51% дял в "Месер Химко Газ" ООД, гр. Враца. Фирма Clothing Trade International Ltd, Италия в партньорство с Община Враца създаде над 250 работни места и изгради в града модерно предприятие за конфекция. Инвестирането от страна на Холандия и САЩ в разработването на кариери (Булнед ООД) също благоприятства развитието на Враца като търговско и транспортно средище.
Околна среда - проблеми и мерки за преодоляването им
Със своята разнообразна, уникална и красива природа Врачанска област има значителни реални и потенциални възможности за туризъм - познавателен, екологичен, селски, ловен, ски и пещерен туризъм, алпинизъм и за краткотраен отдих. Сред защитените обекти са природният парк "Врачански балкан", резерват "Врачански карст", пещерата "Леденика", водопадът "Скакля", ждрелото "Вратцата"на р. Лева със скални отвеси с височина 400 м над морското равнище, скалният "Божи мост" край с. Лиляче, 15-те вековни дъба "Китката" край Бяла слатина, "Вола' ("Камарата") - лобното място на Христо Ботев "Борованска могила" със старинната тракийска крепост. Уникален за света е мемориалният комплекс "Ботев път" - 120 километровата алея от легендарния параход-музей "Радецки" до лобното място на поета революционер Ботев.
Условия за селски туризъм има във врачанските села Згориград, Паволче и Челопек и в селата от общините Мездра и Роман, включени в сдружението "Искърски оазис". Привлекателни за любителите на ловния спорт са са районите с богат дивечов запас "Милин камък", за дребен дивеч, "Дъбника" за фазани и "Леденика" за едър дивеч. Туристите могат да намерят покой и сред тишината и неповторимата атмосфера на манастирите - Черепишкия, Струпешкия, "Св. Архангел Михаил", край с. Долна Бешовица, и др.
Култура
Културата на Врачанска област се представя от драматично-кукленият театър и филхармонията във Враца, историческият музей във Враца с художествена галерия, къща-музей "Дико Илиев" в Оряхово, националният параход-музей "Радецки" край Козлодуй, музейни сбирки в Мездра, етнографско-възрожденския комплекс "Софроний Врачански" и младежкия дом във Враца, 88 читалища, библиотеки с общ фонд 2 384 000 книги. Сред големите културни празници са традиционните Ботеви дни от 25 май до 2 юни, националният фестивал на малките театрални форми, младежкият музикален форум, международният младежки любителски театрален фестивал "Време", както и майските празници в Мездра.
Медии - печатни и електронни
Печатни медии - в-к "Конкурент", в-к "Враца днес", в-к "Шанс" ТВ Михайлов ООД; ТВ Враца
Спорт
Развити за почти всички видове спортове, с изключение на фигурно пързаляне.
|