Община Разлог
Регион Места заема площ от 1656.38 кв. км в Югозападна България. Столицата на страната София се намира на 150 км в северозападна посока, а вторият по големина град - Пловдив – на 130 км на североизток. Регионът включва четири общини - Разлог, Банско, Белица и Якоруда.
Регион Места има изключително разнообразен релеф. На негова територия попадат части от най-високите планини на Балканския полуостров – Рила и Пирин (с височина над 2500 м), а също така и от Родопите. Тук се намира най-високата котловина в Южна България – Разложката, със средна надморска височина 865 м. В средната част релефът на котловината е почти плосък със слаб наклон на изток към Родопите, а на север е почти хълмист. Оградните високопланински части на Пирин и Рила имат типичен алпийски вид.
Впечатляващи форми на релефа са високите скалисти върхове, дълбоките бездънни пропасти, десетките големи и малки циркуси, в дъната на които се намират 186 кристално чисти езера. Климатът е умерено-континентален със слабо изразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на река Места. Регионът се характеризира със студена зима (-2оС ср. януарска температура) и сравнително кратко и прохладно лято (18.6оС ср. юлска температура). Във високите части на планините климатът е типично планински, като снежната покривка се задържа средно 150 дни в годината.
Потенциал и приоритети в развитие на региона
Места е малък, но перспективен регион с потенциал за бързо развитие. Съчетанието на благоприятни природни дадености, квалифицирана работна ръка както във високотехнологични отрасли, така и в трудоемките дейности, традиции в промишлеността и селското стопанство, както и развито партньорство между местните власти, бизнеса и структурите на гражданското общество са само част от силните страни на регион Места. Настъпилите съществени промени в икономиката през последните години, показват, че регионът е мобилизирал ресурсите си за постигане на икономически растеж и преодоляване на затвореността на местната икономика както и интегрирането й в национален и международен мащаб.
Развитието на региона и осъществяването на планираните инвестиции и приоритети се свързва главно с развитието на частния сектор. Местните предприемачи са особено оптимистични по отношение бъдещото развитие на фирмите и икономическите перспективи на региона – две трети от тях планират увеличаване на производството, а 68% имат намерение да инвестират във фирмите си в следващите години. Оптимистично настроени по отношение разширяване на производството си са и земеделските стопани в региона. Очакванията са с развитието на туристическите услуги да нарасне значението на всички свързани с туризма дейности включително селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.
Обща информация
Обща територия на регион МЕСТА – 1656.38 кв.км.
Регион Места е изключително богат на води. През региона преминава река Места и множество нейни притоци, които напълно задоволяват нуждите на промишлеността и селското стопанство. Голямото водно разнообразие на региона се обуславя и от подземните реки, карстови пукнатини и порои. Находища на топли минерални извори има в местностите Катарино и Ръждавец край Разлог, а селата Баня и Добринище са балнеоложки курорти с регионално значение. Температурата на някой от изворите достига до 60оС, а дебитът – 70/80 литра в секунда.
Население / работна сила
Регион Места има население от 56 351 човека (2000 г.), което представлява около 0.7 % от населението на страната. 55% от хората живеят в градовете, а 45% обитават 32 села. Най-голям град и основен център е гр. Разлог. Останалите градове в региона са Банско, Якоруда и Белица.
В региона има над 33000 души трудоспособно население, а подрастващото поколение наброява близо 11000 човека. За разлика от средните стойности в страната, в общини Белица и Якоруда естествения прираст на населението е с положителни стойности.
Разпределение на населението по възраст, 2000 г
В регион Места няма етнически конфликти въпреки разнообразната етническа структура на населението: 74% българи, 22% турци, 3% цигани и 1% други.
През 2001 г. заетите лица по експертна оценка възлизат на 11 868 души. С развитието на частния сектор заетостта в региона постепенно се увеличава. В момента близо 60% от заетите работят в частния сектор на икономиката, което е два пъти повече в сравнение с 1997 год. Разкриват се нови работни места в шивашките цехове, в производството на месо и колбаси, хляб и хлебни изделия, дърводелските цехове, строителните фирми, а също така и в някои от приватизираните заводи.В различните общини се наблюдава разлика в концентрацията на заетите лица. Най-висока е заетостта в Общините Разлог и Банско. В община Разлог това се дължи на развитието на промишлеността, а в община Банско – на силното развитие на туризма. Най-много са заетите в селското стопанство в общините Белица и Якоруда – предимно в тютюнопроизводството.Икономически индикатори
Отраслова структура на заетите лица към 31.12.2001 г. на база експертна оценка:
Производство:
Услуги:
Преструктурирането на местната икономика доведе до освобождаването на квалифицирана работна ръка предимно от държавните промишлени предприятия, транспорта, строителството, бюджетната сфера както и от сезонните дейности в селското и горско стопанство /тютюнопроизводство, залесители и др./. Пазарът на работна сила продължава да бъде под влияние на протичащите икономически реформи и характерните сезонни колебания. Равнището на безработицата за региона (27.02 на сто през 2001 г.) е малко над средното за страната, но броят на безработните като цяло постепенно намалява. В края на 2001 г. повече от 10000 човека са били свободни да избират нова работа. От регистрираните безработни 42% са с висше и средно образование, а 62% - в най-активната възраст между 25 и 44 години. Голяма част от лицата с висше образование са принудени да търсят реализация в други сфери на икономиката, поради ограничените им шансове за професионална изява.
Образователна структура на безработните
Голям дял от свободната работна ръка на територията на региона е концентрирана в общини Белица и Якоруда и в отдалечените населени места. Високият дял на безработицата сред жените прави региона подходящ за откриване на нови производства от леката промишленост и услугите.
Икономическа характеристика
Общините в региона, както и повечето общини в България болезнено усетиха първата фаза на икономическите промени от деветдесетте години, намерили израз най-вече в свиване на стари производства, закриване на губещи и субсидирани такива, както и общо влошаване на покупателната способност на населението.
На територията на регион Места работят 4094 фирми, 84% от които са еднолични търговци. Един от най-силно развитите и динамични отрасли е дърообработването и мебелното производство.
Разпределение на дървообработващите и мебелни предприятия според броя на заетите в тях
- Микро /до 10 работници/ - съставляват 65 % от общия брой предприятия в отрасъла
- Малки /от 11 до 50 работници/ и средни /от 51 до 200 работници/ - като група МСП съставляват общо 32 % от предприятията в отрасъла
- Големи – /над 200 работници/ - съставляват 3 % от предприятията в отрасъла
Главните отрасли в съвременната икономическа структура са туризъм, лека промишленост, селско и горско стопанство, дървообработване и мебелно производство.
Промишлеността в региона е специализирана в сферата на машиностроенето, електрониката, съобщителната техника, шивашката, дърводобивната и дървопреработваща-та, хранително-вкусовата промишленост и др. Леката промишленост и строителството са най-перспективните промишлени отрасли в региона. Големите строителни фирми разполагат с мощна база за извършване на всякакъв вид строителство.
В последните години в регион Места успешно бе извършена приватизацията на основната част от държавните и общинските предприятия. В момента цели отрасли като производството на целулоза и хартия, шивашката индустрия, както и традиционното за региона дървообработване са изцяло в частния сектор.
Въпреки трудностите частният сектор бележи видим напредък в леката промишленост, в дървообработването и хранително-вкусовата промишленост. Редица предприятия от региона за кратко време се утвърдиха на международните пазари с качествената си продукция и коректното си поведение. Към някои водещи предприятия проявиха интерес и чуждестранни инвеститори.
Радикалната поземлена реформа в цялата страна доведе до раздробяване на земята и появата на малки частни ферми и дребни семейни стопанства. Независимо от бавното и свързано с трудности преструктуриране на селскостопанския отрасъл, в регион Места са се запазили традициите в селскостопанските дейности. Отглеждането на тютюн, картофи, дребното земеделие и животновъдството са основен поминък за населението в общините Белица и Якоруда.
Браншови организации
Сдружението на дървопреработвателите е сдружение с нестопанска цел, обединяващо 45 фирми и занаятчии с приблизително 1000 броя работници и годишен оборот от около 4 млн. лв. Основната му задача е обединяване на усилията за защита на техните интереси и взаимно подпомагане при осигуряване на материали, поръчки и инвестиции. Извън това сдружение работят още фирми и занаятчии. Сдружението на дървопреработвателите е сред основателите на Федерацията на дървопреработвателите в България.
Съюзът на туристическия бизнес – Банско е местна браншова организация, член на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. СТБ – Банско е създадена през 1997 г. и обединява 35-40 фирми в туристическия бизнес. Целта е защита интересите, подпомагане на дейността и повишаване на квалификацията на работещите в бранша с цел подобряване нивото на предлаганите туристически услуги. Стремежът е СТБ да стане член на Международната хотелиерска организация.
В региона действат и регионални звена на Занаятчийската камара в България и на Българската асоциация за алтернативен туризъм.
Най-важни природни ресурси, околна среда
Природата е изключително красива и разнообразна. На територията на региона попадат части от Народен парк “Рила” и Народен парк “Пирин”, създадени да защитят неповторими ландшафти, забележителни обекти на живата природа, уникални екосистеми и разнообразен растителен и животински свят. През 1983 г. Народен парк “Пирин”, е включен в Списъка на националните паркове и резервати на ООН и в Списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за запазване на световните културни и природни паметници. Общата площ на парка е 40 332.4 ха и включва най-големия биосферен резерват в България - “Баюви дупки – Джинджирица” и резерват “Юлен”, 11 природни забележителности (водопади, пещери, вековни дървета) и 13 исторически места.
Горите са изключително богатство на регион Места. 102 134.2 ха от територията на региона са покрити от гори, в които виреят разнообразни дървесни видове: бял и черен бор, смърч, ела, мура, елша, дъб, бук, топола, върба и др. Тук се срещат над 70 български ендемити. Резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” е известен с уникалните съобщества на бяла и черна мура на средна възраст 200-300 г. (отделни дървета над 1000 г.), най-големите находища на алпийски еделвайс и най-големите обиталища на дива коза.
Видовото разнообразие на дивите животни и птици, обитаващи региона е голямо. Най-разпростра-нени са заекът, сърната, дивата коза, дивото прасе, лисицата, вълкът и кафявата мечка, както и гълъб, яребица, глухар и скален орел.
Естествени пасища и плодородна селскостопанска земя подпомагат отглеждането на селскостопански животни и различни култури.
Туризъм
Туризмът е един от отраслите с голямо значение за развитието на региона. Алпийски върхове, красива природна среда, топли минерални извори, множество защитени природни обекти, обекти на световното културното и историческо наследство, добре поддържани ски писти както и пословично гостоприемство привличат гости от страната и чужбина. Разходката в регион Места е изключително преживяване. Всяко едно от селищата тук създава неповторима атмосфера и има своя дух, който запленява. Всичко това прави района особено атрактивен за туристите.
Условия за развитие на семинарен туризъм има предимно в град Банско, който през последните 10 години се утвърди като четвъртият зимен център в България. Банско е с най-голяма динамика на частните инвестиции в туристическият сектор в България.Tук функционират от еднозвездни до четиризвездни хотели, семейни хотели с 3 и 2 звезди и частни квартири. Легловата база е 2700 легла.
Големите хотели като “Банско”, “Пирин”, “Глазне”, “България”, “Стражите”, “Родина” и др. предлагат прекрасни условия за семинарен туризъм. Те разполагат с всички удобства и предлагат пълен пакет туристически услуги на съвременно ниво. Добре уредените конферентни зали, ресторантите които предлагат ястия от националната и традиционна българска кухня, както и местни персонал са гаранция за удовлетворяване на всички желания и очаквания на посетителите. Близостта на Пирин, изобилието на природни и културни забележителности, спокойната атмосфера на градчето ще направят престоят тук незабравим.
Множеството църковни паметници са предпоставка за развитие на религиозния туризъм . Старата църква “Сети Георги” в Разлог е построена през 1834 г. и е обявена за паметник на културата. Стенописите и табленият, украсен със живопис и частично с дърворезба олтар имат висока художествена стойност. През възраждането тук е действало килийно училище.
Новата църква в града “Свето Благовещение” е строена през 1939 г. и представлява много внушителна сграда, чието изписване приключи през 2000 г. В местността “Катарино” намираща се на 7 км. Западно от Разлог “Свети Георги” строена в 1834 г. е обявена за паметник на културата и притежава високи художествени достойнства
Село Добърско е известно с уникалния паметник на културата от национално значение – църквата “Св. Св. Теодор Трифон и Теодор Стратилат”. Тя е строена през 1614 г. и е запазила до днес уникалните стенописи, сред необикновено впечатление възниква при детайлно с фреските, изобразяващи Христос в нещо, което по мнение на някои наблюдатели напомня космически кораб.
Град Банско е широко известен като туристически център, посещаван целогодишно от приятелите на природата и зимните спортове и от почитателите на традиционната българска култура и бит. Има статут на уникално селище с международно значение за стопанския туризъм.
Духът на миналото е пренесен през времето. Неповторима атмосфера на Банско създават двете църкви, метохът на Рилския манастир, възрожденските жилищни сгради със запазена оригинална архитектура от типа банска укрепена къща.
Около 150 са паметниците на културата в Банско, 5 от тях с национално значение. Сред тях са: гробищната църква “Успение Богородично строена през втората половина на XVII век, Църквата “Света Троица” (1835 г.) – най-внушителната в Пиринския край, с уникален дърворезбован иконостас и построената по-късно часовникова кула-камбанария (1850) г.
В метоха на Рилския манастир е уредена постоянна иконна изложба на образци от Банската художествена школа, едно от най-ярките проявление на българската култура през XVII – XIX в.
В село Добринище /на 6 км югоизточно от Банско/ интерес за гостите представлява църквата “Св. Св. Петър и Павел”(1835 г.) с красив дърворезбован иконостас, дело на прочути майстори от Дебърско, както и намиращият се на 3.6 км от селото построеният на мястото на старо оброчище манастир “Свети Панталеймон” (действащ през месеците май-септември).
Търговски център на региона е гр. Разлог. Големият туристически поток подпомага развитието на търговията в Банско и с. Добринище. Търговското обслужване на населението се извършва от потребителни кооперации и частни фирми. Като районен център в гр. Разлог се помещават редица административни учреждения и служби, които обслужват останалите три общини в региона. Тук са Районно полицейско управление, Районен съд, Прокуратура, Адвокатска колегия, Пътно управление, Районна болница и Бюро по труда. Във всички общински центрове функционират офиси на банки и застрахователни компании.
Добрите традиции и наличните ресурси вече привлякоха инвеститори в региона. Чуждестранните инвестиции са главно в областта на текстилната промишленост /Гърция, Италия/, дървообработването /Англия/, мебелната промишленост /Холандия, САЩ/, електрониката /САЩ, Европа/ и др.
Инфраструктура
Регион Места има сравнително добра инфраструктура.
Асфалтирани и добре подържани пътища водят до населените места и свързват региона с двата основни транспортни коридора – с международен път Е-79 и автомагистрала “Тракия”, чрез която се осигуряват връзки с централните и източни части на страната.
Важно значение за икономическия подем на региона има предстоящото откриване на ново КПП с Гърция - Г. Делчев-Драма.
През територията на региона минава теснолинейната ж.п. линия Септември-Добринище, която би могла в бъдеще да се превърне във важно звено на една регионална система за алтернативни туристически услуги.
Населените места в региона са свързан с националната съобщителна мрежа, позволяваща автоматична телефонна връзка със страната и чужбина. В Разлог и Банско от месец юни 2002 г ще бъде внедрена ISDN – цифрова мрежа.
Сравнително високо е нивото на развитие на информационните технологии в две от Общините от региона - в Разлог има четирима доставчици на Интернет, а в Банско – трима. В общините Белица и Якоруда информационните технологии все още е в процес на развитие.
Пощенски телефонно-телеграфни станции са открити във всички селища на региона. В град Разлог има радиотранслационен възел, частна медия радио “Дъга”, частно радио “Бумеранг”, Кабелни телевизии има в почти всички населени места в региона
Култура
Културно-просветната дейност в селищата в региона е съсредоточена в местните читалища. Към всяко едно функционират библиотеки, както и състави за народно творчество, които съхраняват и предават традиционните местни обичаи, песни и танци.
Незабравими за гостите на региона остават гласовете на мъжките певчески групи от Банско, Разлог, с.Елешница, на жените от Разлог и с. Добърско, както и традиционните чествания на Нова година в Разлог и фестивала за автентично народно творчество “Пирин пее”.
Разлог
